20 C
Пловдив
28 септември, 2021
НачалоИнтересноИсторията на Международен панаир Пловдив

Историята на Международен панаир Пловдив

- РЕКЛАМА -

Международният панаир е изложбен център в Пловдив, най-големият в България по закрита изложбена площ.

Международен Панаир Пловдив1892
Международен Панаир Пловдив 1892г.

Днес панаирният комплекс е най-големият в Югоизточна Европа. Той е разположен на 352 000 кв. м площ. Общо изложбените площи са 137 831 кв. м, от които половината са покрити. Панаирът има 19 многофункционални експозиционни палати. Модерен конгресен център с 13 зали за семинари и конференции. Целогодишно в панаира се организират и провеждат близо 50 изложбени прояви, в които участват над около 8000 изложители от 60 страни.

Началото на пловдивския панаир е поставено през 1891 година, когато правителството на Стамболов решава, че през следващата година в Пловдив ще организира голямо изложение. Идеята е да помогне на прохождащата индустрия на България и нейното селско стопанство, като се създадат международни контакти, които да покажат на българските производители към какво трябва да се стремят. Първото българско изложение се ражда като плод на развитието на стопанството и икономиката на България. То има за цел да приближи българските производители и търговци към Европа и света.

Друг много интересен факт е, че през следващите месеци по проект на Люсиен Шевалас е създадена Цар Симеоновата градина. В нея са изградени павилиони за изложението. Откриването е на 15-ти август 1892 година с голям военен парад в присъствието на княз Фердинанд I, представители на правителството и чужди дипломати.
Първото изложение е подготвяно с голям ентусиазъм и с помощта на много специалисти. Събира толкова много участници, че впечатлява с огромните си размери: изложението достига обща площ от 80 000 m², участват бизнеси от 24 различни страни. Панаирът по онова време продължава два месеца и половина, а павилионите му са посетени от 161 727 души. Българските изложители демонстрират успехите си в копринарството, винарството, тютюнопроизводството, текстилната промишленост, производството на етерични масла, кожухарството, растениевъдството. По време на самото изложение, за пръв път в България, се демонстрира електрическо осветление и телефонна връзка (със София), състоят се също така големи художествени и етнографски изложби. В чуждестранните павилиони силно впечатление правят техническите новости – електрически крушки, фонографът на Томас Едисън, оръжието на германската фирма „Круп“.

Първото българско изложение съвпада с 10-годишния юбилей от основаване на първата фабрика за текстил в Габрово и първа в Новоосвободеното Княжество България – фабриката на Иван Калпазанов. След смъртта му на 22 юни 1889 г. управлението поема неговия първи зет Васил Карагьозов. Той взема активно участие в панаира. Представянето е отлично, тъй като павилионът, който Васил Карагьозов е закупил от Виена, е оценен за най-изящен. Самият княз Фердинанд I го посещава лично с княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Княгинята е впечатлена от великолепните и на високо европейско качество платове, завеси и одеяла. Княз Фердинанд I поискал, след закриване на изложението, павилионът и го монтирал на остров Мечкюр. Васил Карагьозов е награден със златен медал за продукцията и почетна диплома.

Програмата по време на изложението включва и провеждането на на народната музика с около 120 известни изпълнители. Много от техните изпълнения са нотирани, а Етнографският музей откупува над 100 оригинални инструмента.
По време на изложението се състои първата колективна картинна в България.

Събитието от 1892 година е предвидено като еднократно. През 20-те години обаче сред деловите и общински кръгове в Пловдив се заражда идеята за създаване на ежегоден панаир в град Пловдив. Следващата по-сериозна крачка в историята на българското панаирно дело се прави през 1933 година – тогава в новота сграда на Промишленото училище е организирана Национална стопанска изложба. 424 изложители взимат участие в нея.

През 1934 г. се състои вторият мострен панаир. През неговото провеждане се отбелязват и 30-годишнината от създаването на Съюза на българските индустриалци, 40-годишнината от създаването на Българската търговско-индустриална палата, 100-годишнината на първата българска вълнено-тъкачна фабрика на Добри Желязков – Фабрикаджията. Фабриката му е създадена с турски капитали във време, когато България все още е във владение на Османската империя (1834). Наричала се е Турска държавна текстилна фабрика.

На 16 май 1934 г. Министерският съвет, с постановление, признава пловдивския панаир за постоянен и единствен в България за търговия на едро. През 1936 г. поредният мострен панаир в Пловдив се обявява за международен. Освен българските над 1000 фирми, в Панаира взимат участие и 385 чуждестранни.

Гребна база Пловдив от 1988г. до сега

Източник: Wikipedia.bg

Снимки: българска Държавна агенция „Архиви“

Вижте още